Живописните маршрути в община Мадан

Живописните маршрути в община Мадан

Община Мадан се разпростира в Жълти дял от Горноарденския район, по поречието на реките Маданска, Арда и Черна – като живописна картина, съставена от стръмни планински ридове и дълбоки речни долини. Мадан и неговите околности се славят с изключителна природа – съхранена и многолика. Масивният характер на планината и разнообразието на релефа са запазили застрашени видове бозайници и представители на птичия свят.

Мадан е чудесна отправна точка за туристите – тук теренът предлага приятни пътешествия както за семейства с деца, така и за хора, търсещи по-сериозни планински предизвикателства. От Мадан можете да се отправите за своето туристическо приключение в различни посоки.

Тук са обособени и добре маркирани четири основни туристически маршрута, като най-наситения със забележителности е туристически маршрут: Мадан – село Върба – местност Кечикая с крепостта Козяк – скално светилище Рим папа – пещера Малката дупка – скално светилище „Гъбата“, Триъгълната пещера – скално светилище „Бабата“ и Римска галерия, (5,8 км).

Началото му започва от Рудник IX-ти септември, който се намира на около 1,5 км от Мадан в посока пещерата „Шаренка“. От нея пътникът се отправя по лека пътека към село Върба, край което го очаква прекрасната гледка към връх „Илинден“. Оттук пътеката води към една от най-големите местни забележителност Кечикая – Козя скала. Местността е осеяна с внушителни скали, но се върви по пъстри поляни, обсипани през пролетта и лятото с цветя. От Кечикая се открива широка панорама към далечни върхове и долини, а в далечината се червенеят покривите на къщите в Рудозем. През лятото, при изгрев може да се види отражението на слънчевите лъчи в Бяло море.

На най-високата част на местността Кечикая, върху хълм, чиито скални отвеси от изток достигат 300 метра, се очертават останките на късносредновековната крепост „Козник“. Крепостта е била част от охранително-отбранителната система на Родопите, служила и на ромеи, и на българи. Според историческите извори, византийската императрица Ана Савойска дарила „Козник“, сред общо 9 крепости, на цар Иван Александър като награда за оказана военна помощ. По време на османското нашествие в края на 14 век, крепостта е разрушена.

Пътеката ни отправя към скалата Рим папа. Тя е висока около 50 м и наподобява човек с наметало. Зад нея са намерени останки от тракийско скално светилище със следи от глинен водопровод – най-голямото светилище в региона.

Оттук маркировката отвежда пътника към пещерата Малката дупка. Тази малка пещера е била обитавана в древността. През тесния трапецовиден отвор се влиза в камера с няколко нива. В единия край са издълбани от човешка ръка неголеми дупки, а от вътрешната страна на входа – жлебове за движение на затваряща каменна плоча.

Следвайки маршрута, пътникът достига до скалното светилище Гъбата. Скалният феномен представлява отвесна скала, висока около 30 м с гъбообразен връх. Тя е служела за тракийско светилище в дълъг период от време – от около VI в. пр. Хр. до V сл. Хр. включително. На върха й са изкопани култови ямички и басейнчета с каналчета за изтичане на течности. В подножието на Гъбата съзираме Триъгълната пещера, чието име произтича от формата на входа й. Тя е сравнително малка на площ, дълга е само около 30 м, но е била обитавана в бронзовата и в ранножелязната епохи. В долния край на скалното светилище блика изворче.

Оттук пътеката отвежда към скалното светилище „Бабата“. То е разположено в скален масив с малка пещера и стара дъбова гора, подходящ за туристи и алпинисти, за природолюбители и гъбари. В пещерата са открити керамични фрагменти от различни епохи. Скалният масив разполага с подходящо място за бивак на туристи. Следвайки пътеката по скалния масив, пътникът стига до Римската галерия – останки от рудник от тракийско и римско време, в който са открити примитивни сечива за добив на руда и глинени лампи. Оттук екомаршрутът ни връща към изходната точка – Мадан.

Но градът предлага още посоки, в които гостите му да се да се запознаят с близките забележителности. Маданчани се гордеят с първата пещера-музей в България. Тя се достига по туристически маршрут: Мадан – пещера-музей „Шаренка“, (1,1 км).

Пещерата се намира на 3 км от града, на левия бряг на дълбок пролом. Обитавана е от VIII в. пр. Хр., като едновременно чак да края на античността в нея е добивана и топена руда. Благодарение на местните инициатива и усилия, „Шаренка“ е превърната в своеобразен музей на рударството в Родопите. Тук посетителите могат да разгледат две зали. Вероятно в пещерата е извършван рудодобив на олово още през бронзовата епоха (ХVI в. пр. Хр.). Тук е експонирана уникална музейна сбирка от автентични древни сечива и каремика, а 10 восъчни човешки фигури представят бита и рудодобивните дейности на траките. На тавана на Голямата зала има процеп – естествен комин за горивния процес при топенето. В пещерата са обособени три музейни комплекса: „Човешко обиталище”, „Добив на руда” и „Топене на руда”. Срещу входа на пещерата, малък водопад разхлажда посетителите през лятото, а в близост е изградена градинска беседка с чешма. До пещерата се стига както по асфалтов път от 1,9 км, така и по планинска пътека, дълга 1,1 км.

От града можем да изберем трети туристически маршрут: Мадан – село Мъглища – пещера „Дупката“, (5,5 км).

Екопътеката започва от западния край на града. Карстовата пещера „Дупката“ се намира на около 2 км от с. Мъглища. Пещерата има обща дължина 107 м и малко след входа се разделя в две разклонения. Първата галерия е много кратка и тясна. Втората води до голяма зала с подземно езеро. Пещерата е дом на четири защитени вида прилепи.

Гостите на Мадан имат и друга добра възможност да обходят планинските пътеки и да се любуват на местните забележителности по туристически маршрут: Мадан – скален масив „Конската глава“, (10,75 км).

Тръгва се от източния край на града, преминава се през село Арпаджик и се стига до село Лещак, край което се намира скалния масив „Конската глава“. Този причудлив природен феномен се възвисява над 100-метрова пропаст. Човешкото въображение е съзряло в една масивна скална формация образа на кон. Заради популярността на „Конската глава“, това място е обвито от множество легенди, а екомаршрутът, достигащ до нея, е най-дългият и най-посещаван в района на Мадан. Около живописните скали са изградени и беседки за отдих и барбекю. Пътешественикът може да наблюдава прекрасните далнини, ширнали се към река Арда и заобикалящите я планини. Оттук може да се продължи към реката, където по дървено мостче се излиза на главния път за град Кърджали.

Община Мадан е прекрасно място насред могъщите и магнетични Родопи, което пленява със своята красота, самобитност, природни и археологически забележителности, място, което приканва да бъде открито и заобичано от всеки завинаги.

Автор Ира Антонова

www.mycaves.eu

Loading

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *