Маршрут ” град Елена – Христовски водопад “

999Несъмнено това е един от маршрутите в Еленския Балкан, който предразполага за много силни емоции. Започва от автогарата в град Елена и се движи югоизточно като преминава през крайните улици на града. До скоро те са били махали и там със сигурност можете да усетите атмосферата, в която са живели и все още живеят еленчани. Маршрутът продължава по просторни поляни като пресича редки мешови горички.
Пред погледа се разкрива чудна гледка към Балкана с местния първенец- връх Чумерна /1536 м./ и Еленската котловина. След като се премине покрай махала Христовци, малка лъкатушеща пътечка ще Ви отведе до природната забележителност – Христовския водопад. Мийковската река образува скално корито, а водата пада с грохот от 15 метра по стъпаловидни скални образувания. Западната стена на коритото представлява отвесни скали, където с помощта на опитни инструктори можете да се спуснете чрез алпийски рапел до реката. В района на Христовския водопад в красива букова гора има изградени барбекю, няколко къта с маси и пейки, където могат да бъдат организирани: чеверме или пикник с дегустация на еленски месни специалитети, приготвени на огън.
През летния сезон проявата може да се съчетае с плаж край реката.

Маркировка: бяло- червено- бяло от град Елена, след разклон преминава в бяло- синьо- бяло.
Потърсете информация в Туристическия информационен център в град Елена дали маркировката е подходяща за самостоятелно преминаване.

Начало на пешеходен маршрут от град Елена (над автогара Елена): GPS: 42.928274,25.883828
Христивски водопад- GPS: 42.90181,25.921462

Маршрут ” Калофер – Параджика – връх Ботев “

2110164056От град Калофер се тръгва към курортната местност Паниците. След магазина се пресича реката по мост и се поема по черен път между лагери, вили и бунгала. След последните постройки рязко се завива на ляво и на запад, по стръмен силно опороен склон, през широколистна гора край Студеното кладенче, към равното било на рида Стражата, северно от възвишението Връшника. На север по рида е прокаран черен път, по който се върви за около 300 м и се продължава вдясно по широка маркирана пътека. Тя се изкачва през широколистна гора, като на северозапад се продължава по тревистия тесен вододел между Бяла река и Тунджа. По черен път се стига до малък бетонен кантон в местността Сливката. От тук се следва зимната стълбова маркировка за връх Ботев по рида Параджика, спускащ се от самия връх Параджика. Пътеката следва плътно билото на рида, излиза от гората и продължава по високопланински пасища източно от долината на река Малка Бъзовица. Маршрута се отделя от рида при пресичането на изворите на Малка Бъзовица, където тръгва на запад. Continue reading

Пътеката на здравето

56_2Отделен свят за хората без зрение не съществува. Те живеят в нашият свят и имат същите желания и потребности.
Подаваме ръка за да изпитат физическите си и духовни сили, за да се заредят с енергия от природата.
Намира се в м. Абланово на Природен Парк „Сините Камъни“. Лесно достъпна – на 6 км. от гр. Сливен. Може да се отиде с автомобил по асфалтовият път Сливен – Селището – Разсадник „Абланово“, където има чешма и паркинг.
Тук при завоя, на запад от изградения кът за отдих започва тя – „Пътеката на здравето“, предназначена за хората със зрителни увреждания и съпътствуващи заболявания – диабет, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови, двигателни и други страдания.
В началото й има табло с брайлерово писмо. Информация за дължината на екопътеката – Равнинна част 485 м. и наклонена – 180 м, за надморска височина – 400м, за широчина на пътеката – 2 м и височина на контрастно оцветения насочващ бордюр – 15 см, за разположение на спортните съоръжения, на местата за почивка, на таблата с дървесните видове и тези за трениране на зрението е изключителен ориентир за посетителите.
По време на излета има възможност за извършване на общоразвиващи упражнения, упражнения на висилка, греда, успоредка, и на лежаща стълба. Таблата с указания с указания на вида на упражненията, продължителността и дозировката им според групите инвалидност „А“, „Б“ помагат за възстановяване на двигателните и общофизическите сили. Широката гама от физически натоварвания, достъпни за всички и съобразени възрастово и здравословно състояние се съчетават с въздействието на чистия въздух у природата. Continue reading

Маршрут ” Сапарева баня – Паничище – Седемте рилски езера “

img_7779aИзходен пункт на маршрута е Сапарева баня, докъдето се стига с автобус от Дупница. От центъра на града тръгва пътека за Паничище – 2 часа ходене по дъното на долина. Пътеката за Седемте рилски езера, хижа Скакавица и хижа Пионерска тръгва вляво, зад посетителския център. Маркировката е много добра.
Почти по равно навлизате в иглолистна гора. Ще излезете на черен път, по който надясно се стига за около 10 минути в долния край на пистата на Паничище. Оттам се продължава наляво по асфалтов път, като след около километър вдясно се отклонява пряка пътека. Излиза се отново на пътя и след 15 минути вървене по него тръгвате надясно по стръмна туристическа пътека. Всички разклони са маркирани. Излиза се в местността Зелени преслап (на около 45 минути от Паничище).
Маршрутът продължава надясно и нагоре по хубав черен път. Стига се до мочурливо място с табелка за вход в резерват Скакавица. Наляво се отделя пътека за хижа Пионерска. Продължавате напред по пътя. След около 200 метра вдясно се отделя друга пътека – за хижа Скакавица. Подминавате разклона и започвате плавно изкачване по черния път през гората. След около 1 час, по пътя вляво, отново се отделя пътека за хижа Пионерска. Малко след това пътят завива рязко надясно и изведнъж става по-стръмен. Гората постепенно преминава в клек, а маркировката става колове с азимутни табелки.
Изкачването продължава стръмно почти право на юг (при мъгла и дъжд се следят азимутите). Излиза се от клека и веднага се вижда хижа Рилски езера.
За разходка из циркуса на Седемте рилски езера се тръгва по пътеката за старата хижа Седемте езера (на около 30 минути от хижа Рилски езера) и точно пред нея се завива надясно по летния път за хижа Иван Вазов. Така се преминава през всички езера и за около 3.00 часа отиване и връщане може да се разгледа целият циркус от най-различни ъгли.
На връщане може да минете през хижа Скакавица. Пътят е право на запад от входа на хижа Рилски езера, пресичате един влек и тръгвате вляво по пътека маркирана със зелен цвят. Тя се придържа плътно в подножието на Сухия рид. Влизайки в гората, започва леко слизане и не след дълго отдясно се присъединява втората пътека за хижа Скакавица. Продължава се напред по равно през гората, докато се излезе на полянка с маркировъчен кол и много табелки. Оттам започва слизане надясно, после с остър завой наляво се излиза на пистата срещу хижа Скакавица (1 час от езерата). От Скакавица, по стръмна пътека, за половин час се слиза на пътя от Зелени преслап, точно над мочурливото място.
Продължителността на маршрута е около 12.00 часа.

Маршрут ” Юндола – Пашовски скали “

028074120 Легендата разказва, че някой си паша от Татар Пазарджик дошъл тук на лов. Наблизо пася­ла козите си хубавата Севдана. Пашата я видял, много я харесал и се опитал да я отвлече. Вдигнала се врява, разлаяли се кучетата. Годеникът на Севдана Гюргю дочул врявата, дошъл при ска­лите, хванал пашата и го хвърлил долу в пропастта. След това двамата със Севдана забегнали да­леч.

От Юндола има два изходни пункта за Пашови скали. Единият е от хижа „Юндола”. Преваля се връхчето Шейтанка и се продължа­ва в югозападна посока по маркирана пътека. За около 20 мин. през борова гора се излиза на открит терен – това е районът на Пашови скали, надвиснали над дълбокия дол на Люта река. Те представляват красив скален масив, от който се открива чудна панорама към околните села, част от Родопите, от Рила и це­лия Пирин. Тук растат няколко защитени растения – стефчова тлъстига (Sedum stefco Stef.), ресничест дебелец (Sempervivum ciliosum craib), обикновена кандилка (Aquilegia vulgaris L.). През юни и юли целият район побелява от маргарити. Обявени са за природна забележителност през 1981 г.

Другият изходен пункт за Пашови скали е параклисът Св. Петка. От тук по пътека в посока юг се върви около 35 минути до тях.